Община
Елин Пелин

18 юли 2016

Тодор Тодоров – президент на Федерация по кинология за Европа

1. Представете ни накратко Федерация по кинология за Европа и нейните цели.

Самото име на федерацията говори много за нейните цели. Това е международна организация с фокус страните от Европа. Дейностите са многообразни, а главните цели на Федерация по кинология за Европа са фокусирани върху образованието на хората, полуляризиране на кинологията като наука и като практическа дейност и повишаване нивото на киноложката култура.

Занимаваме се с регистрация на породни кучета с и без родословие, издаване на родословни документи и водене на цялата свързана документация. Стимулираме чистопородното развъждане като работим с развъдници и с физически лица, оказваме специализирана помощ в отглеждането, развъждането, селекцията и обучението на кучета. Сътрудничим си с чуждестранни организации и организираме семинари, различни изложби, състезания, конкурси. Дейността е съсредоточена основно в Европейските страни, но напоследък интересът излиза извън границите на Европа, с което се гордеем.

2. На 2 юли Федерация по кинология за Европа организира Международна киноложка изложба в гр. Елн Пелин. На 13 юли проведохте работна среща с кмета на Общината, доц. Симеонов относно перспективите за бъдеща съвместна работа. Разкажете ни как Федерацията си сътрудничи с общините и какво да очакваме в нашата община?

Работата ни с общините е свързана с мероприятията, които организираме, но работим с тях и в много други аспекти. Например регистрацията на кучетата и водене на документацията са дейности, които минават през общините. Но частта, в която може да се говори за истинско сътрудничество, са мероприятията - изложби, състезания, конкурси. Приоритет за нас е работата с младите хора. Затова често правим събития и различни конкурси за тях. Ако искаме утре да имаме едно общество, в което и киноложката култура да е на ниво, то фокус трябва да бъдат младите хора. А за тях може да се направи много чрез тясно сътрудничество с общините.

Международната изложба на 2 юли беше първото мероприятие от този ранг, което организираме на територията на община Елин Пелин. Помогнахме и в организацията на парада на домашни любимци в рамките на Шопски празник 2016. Общинският център е близо до София и това прави мястото атрактивно и удобно за провеждане на подобни събития. След срещата с кмета на Община Елин Пелин видяхме, че има воля за съвместна работа и се надяваме да има мероприятия, за чието осъществяване да намираме общи точки и да си бъдем взаимнополезни. Ние можем да бъдем полезни на общината в много направления – със специалисти, с консултации, свързани с дейността ни, с организиране на събития, атрактивни за жителите и гостите на града.

Едно от направленията, в които бихме могли и имаме желание да работим с Община Елин Пелин, е цялостна програма, която да регулира регистрирането и отглеждането на кучета, включително и определяне на места за разхождане на кучета, които да бъдат обозначени, урегулирани, да има работещ механизъм за съблюдаване на реда, определен с наредби на местно ниво. Защото нормативна уредба съществува, но регулацията трябва да се осъществява на ниво местна власт. Федерация по кинология за Европа разполага с достатъчно добри специалисти, с които можем да бъдем полезни на Общината в тази насока.

3. Как според Вас може да се реши проблема с бездомните кучета?

Проблемът може да се реши само с дългосрочна, обстойна програма с поетапни мерки. Такава една програма е с времеви обхват от 3 до 5 години. На срещата с доц. Симеонов представихме такива мерки. Предполагаме, че ще има адекватен отговор и ще работим заедно. Тук важно е осъзнаването на факта, че временните мерки не решават проблема с бездомните кучета. Само дългосрочната програма, редът, организацията и контрола, създадени чрез нея, могат да доведат до успех. Програмата трябва да обхваща всички аспекти – например относно частните стопани могат да бъдат заложени мерки за освобождаване от годишна такса, в случай че кучето е кастрирано или да бъдат разработени други насърчаващи кастрирането мерки. В посока дългосрочна програма за решаване на проблема с бездомните кучета можем да съдействаме с консултации, с осигуряване на специалисти, с търсене и разработване на възможности за кандидатстване за европейско финансиране.

4. Да поговорим за кучетата. Казват,че кучето е най-добрият приятел на човека, това вярно ли е?

От целия животински свят кучето е най-преданото на човека животно. От векове то е най-близо до човека. Това е запечатано и в праисторически пещерни рисунки, така че можем да кажем, че кучето е наш неизменен другар. Работните качества на кучето се ползват и до ден-днешен в бита на човека. Достатъчно е да помислим за пастирските, овчарските, стражевите, ловните кучета. Компанийните породи кучета също са заемали и заемат своето място в ежедневието на хората. Безспорни са ползите от общуването с този животински вид, той е станал част от нашия свят. Кучето е приятел и помощник на човека. Днес специално обучени кучета-водачи помагат на слепи хора, а някои породи се ползват с терапевтичен ефект за повлияването на сериозни болести.

Освен това, кучето може да се разглежда и като обединител. Смело мога да кажа, че най-голямата гилдия е тази на киноложкия свят. Тя е много силна и обединява хора без значение от образование, социален статус, възраст, професия, етнос.

5. Като имаме предвид останалите големи породи, можем ли да твърдим, че Българското овчарско куче и Каракачанската овчарка имат едни от най-величествените осанки?

Каракачанското и българското овчарско куче принадлежат към молосоидните породи кучета. Това са породи, отглеждани от векове, самобитни, със специфичен нрав. И двете кучета са работни – охраняват стада, домове, пазят различни обекти, често ги виждаме по ринговете. Радостно е, че тези породи се срещат и в развъдниците. Българското овчарско куче и каракачанското куче имат осанката и характера на величествени, мислещи кучета. Те са едни от породите, които категорично притежават тези качества.

6. Би ли могла една котка да замени кучето в дома?

Не. Категоричен съм, че нещата са съвсем различни и не са взаимозаменяеми. Котката има своя дял в дома и в сърцето на стопанина си, кучето – също. Не могат да бъдат заменяни едно с друго. В един дом котката и кучето могат да се допълват, но всяко от тях има различна роля, различно място в семейството и в сърцата на хората, които го отглеждат.

7. Отношението на българина към животните съвпада ли с това на останалите европейци? В тази връзка липсва ли нещо в културата ни?

На този въпрос няма еднозначен отговор. Българинът обича кучето, дори повече от другите европейци. Но за разлика от Европа, в областта на киноложката култура има да се извърви определен път. Затова и нашата федерация работи с млади хора. Правим различни курсове за обучение - от отглеждане и развъждане на кучета за професионални и за домашни цели до курсове за специфични умения, за хендлери, за груминг специалисти.

В областта на киноложката култура Европа е по-напред, но като отношение и като любов към животните българите изпреварват европейците. Това, което можем да направим, е да вложим повече усилия в образование в тази посока. У нас вече има развъдници на световно ниво – и като условия, и като отношение към животните. Но трябва да се работи в посока повишаване на киноложката култура и образование. Липсва самочувствие на развъдчиците, и то на класни такива. Целта на нашата организация е да им предоставяме специализирано образование, да им даваме възможности за изяви и така да им дадем самочувствието и признанието, което заслужават.