Община
Елин Пелин

„Аз вярвам в мечтите си – те имат приятната особеност да се сбъдват“

Ренета Асенова Радева е родена на 15.09.1981 година в гр.София. Завършва Софийска професионална гимназия по туризъм през 2000 г. Получава бакаларърската си степен по Психология с грамота за отличен успех от Югозападен университет „Неофит Рилски“ - гр. Благоевград през 2012 г. През 2015 г. завършва магистратура в специалност „Трудова и организационна психология“ в Софийски университет „Св. Св. Климент Охридски“. 

Работи като Психолог в Център за социално включване - гр. Елин Пелин.

Член е на Литературен клуб „Димчо Дебелянов“ към НЧ „Светлина 1975“- с. Гара Елин Пелин.  В свободното си време танцува в клуб по народни танци „Макамлии“- гр. Елин Пелин.

========

С Ренета Радева се „запознавам“ чрез една публикация във Facebook на приятел, когото много уважавам. Грабва ме публикуваното стихотворение – с дълбочината си, с многото пластове, с изказа, и не на последно място – с внушението си. Някак си „мое“ го усещам още при първия прочит. Някак си кристално истинско.

Срещам я на осмомартенско събитие, където я виждам в друга светлина. Тя е човекът, който помага, човекът, който разбира, човекът, който вдъхва увереност и кара едни други хора да мечтаят, да творят, да откриват сами себе си. А иначе казано, тя е психолог в Центъра за социално включване на Община Елин Пелин.

Първата ни истинска среща, на четири очи, е в един прекрасен пролетен ден по повод поезията. Среща, след която няма как да не си тръгнеш окрилен и усмихнат – толкова светлина струи от Ренета.

Заслужава си да се запознаете с нея чрез интервюто, което тя предостави за вестника на Община Елин Пелин.

========

• Откога се занимаваш с поезия? Какво те вдъхновява?

Първото си стихотворение написах на 13-годишна възраст. Беше посветено на моята учителка по литература от СОУ „Васил Левски“- гр. Елин Пелин г-жа Ковачева. Тя ме запали по писането и този предмет ми бе любим в училище. Наскоро я срещнах и от дума на дума тя сподели, че още пази това стихотворение. Бях толкова развълнувана от тези думи...

А вдъхновението идва, когато се случи нещо (положително или отрицателно),  което така да ме разтърси, че да ме провокира да го опиша в стихотворна форма.

• Какво е за теб поезията? Имаш ли любими творци /поети/?

Хубавата поезия може да влияе на емоционалното състояние в различни насоки - да донесе моментна радост, тъга... Да те увлече в своята красота по начин, който за дълго да остава в съзнанието.

Част от любимите ми  поети са  Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Пеньо Пенев, чието стихотворение „Пътека“ обожавам. А от съвременните автори Недялко Йорданов ми е фаворит.

• Съвсем скоро предстои издаването на първата ти стихосбирка „Маски долу“. Как се стигна до нея? Как се случиха тези стихове?

 „Маски долу“ се роди спонтанно. Бях  подкрепена от много хора, но на няколко искам специално да благодаря - това са доц. Ивайло Симеонов - кмет на Община Елин Пелин, г-жа Ели Цветанова - заместник-кмет в ресор „Образование, хумантитарни и социални дейности“, г-н Кирил Назъров, г-н Георги Стойков, г-жа Рени Николова, г-жа Лина Цветкова  и много други... Благодаря на всички от сърце!

А стиховете... Те са моето пречистване на душата, на емоциите ми, извадила съм наяве онова, което искам хората да разберат за същността на психическите заболявания, на истинските взаимоотношения, на любовта...

• А как избра заглавието?

Маската е един от архетиповете на Карл Густав Юнг, който го обозначава като онзи образ, с който човек се старае да се представя пред другите. Той включва социално желателната представа, това е публичното Аз. А аз искам да сваля всички маски. На фалшивите взаимоотношения, на непълната информация в медиите относно същността на психическите заболявания.... Маска, прикриване на истината, фалш, лъжа - кому е нужно това, когато животът е толкова кратък и поднася своите изпитания в най-неочаквания момент?

• Какво би искала да остане в сърцата и умовете на хората, след като прочетат стихосбирката? Какво е посланието ти?

Моето желание е хората да разберат, че истината е преди всичко, че да бъдеш откровен си струва. Ако взаимоотношенията между хората са чисти и откровени и си казват всичко - че се обичат, че са обидени и наранени от дадена постъпка, че нещо не им харесва и т.н., нещата ще бъдат много по-различни. Обидата, гневът, завистта, натрупвани с времето и непризнати на субекта, към който се отнасят, водят до сериозни психически разстройства, а това влияе и на физическото състояние на човека. Затова - кажете каквото ви е на душата, за да й е леко! И да живеете пълноценно.

• В стихотворението си „Душа“ казваш:

„И няма право никой да ме съди,

че своите принципи не ще предам.“

Дали не станахме прекалено много съдещи, прекалено обвиняващи и критикуващи, прекалено заклеймяващи, а все по-малко обичащи, съчувстващи, приемащи и прощаващи?

Когато истински вярваш в нещо, трябва да го отстояваш ! Аз съм такава. Когато обещавам нещо ще го свърша на всяка цена, каквото и да ми струва това! А някак моето поколение – „изгубеното поколение на демокрацията“ – няма изградена нормална ценностна система – тя е толкова изкривена, че истински важните неща са изхвърлени извън борда на техния живот. Не всичко е пари, чалга, партита и различни партньори...  Материалното днес е издигнато в култ, а духовността остана някъде далеч назад. Съпричастността към проблемите на другите за мен е от първостепенно значение. Или както съм написала в стихотворението си „Колко струва да бъдем добри“:

„... Помогнете на някой в беда.

Помогнете без корист в сърцето.

Че човек е ЧОВЕК затова -

да даде щом на друг му е взето...“.

• По професия си психолог. Къде са за теб пресечните точки между поезията и психологията? Между това, с което се занимаваш като професионалист и това, което правиш като творец?

Психологията ми е дала повече, отколкото може да си представите. Тя не само ме научи как лесно да разкривам признаците на лъжа при вербалното и невербалното общуване, но и да открия какво има под пластовете страх, несигурност, съмнение, ниска самооценка и т.н. у хората, с които работя.

А голяма част от моите стихове са описание на истинските случаи на деца и възрастни с различни психически и физически заболявания, с които работя. Искам читателите да разберат какво наистина представляват тези заболявания. А описани в стихотворна форма биха стигнали по най-разбираем и чист вид до хората.

• Отскоро си член на Литературен клуб „Димчо Дебелянов“ към НЧ „Светлина – 1975“, с. Гара Елин Пелин. Как попадна там? Как те приеха? И какво ти дава общуването с останалите творци?

Получих обаждане от г-н Георги Стойков, който е заместник-председател на клуба, да присъствам на тяхна сбирка. Отидох там и бях впечатлена от атмосферата, от всички творци, от доброжелателното отношение към мен от страна на всички присъстващи. Много съм щастлива, че съм член на литературния клуб „Димчо Дебелянов“! Вярвам, че мога да науча много от всички, които пишат. И да си сверя часовника, както се казва.

• На 21 март – Световния ден на поезията, беше гост в СУ „Васил Левски“, където чете свои стихове пред учениците. Как ги възприеха те? Има ли интерес у младите хора към поезията?

На това събитие изненадата ми бе в няколко насоки. Първо - организацията беше чудесна. Второ - учениците, които присъстваха, бяха прекрасни  млади хора с истинско любопитство към лириката. За тях бях подготвила подходящи стихове, с които да „хвана“ вниманието им и смятам, че съм успяла. Както казваха преподавателите ми в университета: „Един от вас да запаля да се развива в професията - значи работата е добре свършена“. И аз така - един ученик, ако се заинтересува и започне да чете повече литература, за мен ще означава много!

• През април светът чества Световния ден на детската книга на 2 април и Международния ден на книгата на 23 април. Литературата ли е това, което ще ни спаси – като човеци, като същества, с отворени сърца и умове, съпреживяващи и мислещи?

Литературата е част  от онова, с което се гордее всяка страна. Ние имаме своите велики поети и писатели, които са отразили нашата народопсихология за своето време. Това е онази основа, без която нито едно подрастващо поколение не може.  Всички останали автори могат само да надграждат постигнатото от предците ни.

Любовта към книгата се възпитава от най-ранна детска възраст. Всички знаем, че децата учат чрез играта. Вниманието към книжките е добре да стартира, още когато детето е на 1 година (с цветове, форми), после с картинки на животни и предмети и така нататък докато не стигнем до приказките (но подходящи такива, защото има много с твърде страховито съдържание за малките). Необходимо е в училище децата и подрастващите да бъдат поощрявани да четат и да го правят с желание, а не защото е задължително. Да се поощрява изразяването на собствено мнение.

• Какво усмихва Ренета Радева в един най-обикновен ден? А за какво мечтаеш?

Радват ме дребните неща – мила дума, слънчев ден, хубава песен... Такива неща. А относно мечтите „Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното.“ – Александър Дюма - баща. Аз вярвам в мечтите си – те имат приятната особеност да се сбъдват.

Интервюто подготви Светлана Тодорова