ИНТЕРВЮ С ГЛАВНИЯ АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН - СТЕФАН АСПАРУХОВ
Дата на публикуване:
09.03.2017 13:38
Дали градът и общината ще бъдат подредено и привлекателно място за живеене зависи предимно от самите нас
ИНТЕРВЮ С ГЛАВНИЯ АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН
Стефан Аспарухов е главен архитект на Община Елин Пелин от февруари 2016 година.
През 2010 г. Стефан Аспарухов защитава магистърска теза в УНСС в областта на управлението на международни проекти, а през 2014 г. защитава докторска дисертация в УАСГ. През последните 10 години участва в научно-изследователски проекти, приложни проекти и програми от проекти в областта на архитектурата, градоустройството и инвестиционното проектиране и планиране – финансирани с международни, публични и частни средства. От 2012 г. до днес е публикувал самостоятелно и в съавторство над 20 статии в национални и международни научни форуми и издания.
От една година сте главен архитект на Община Елин Пелин. Как попаднахте в екипа на кмета на Община Елин Пелин, доц. Симеонов? С какви амбиции започнахте?
С Кмета сме дългогодишни съмишленици от университетските среди. Нашите визии за просперитета на обществото са идентични. Независимо от различните области, в които се реализираме, времето показа, че работим в синхрон за постигане на общите ни цели. Благодаря му за гласуваното доверие и съм убеден, че то ще бъде оправдано.
Не бих казал, че съм започнал да работя като главен архитект с някакви амбиции. През първите месеци си изградих общо впечатление за досегашните взаимоотношения по няколко оси: първо, между главния архитект и жителите на общината; второ, между главния архитект и бизнеса; трето, между главния архитект и другите служители в Общината. Установих, че се наблюдават много дефицити и порочни практики в тези отношения. Някои от тях са видими за обществото, други – не. Е, това ме мотивира – да подобрим тези връзки, като средносрочна цел – за по-качествено обслужване и повече прозрачност в предоставяните услуги от отдела ни.
Какво се случи през това време? Кои са най-значимите проекти, по които работихте?
Бях изненадан, че една година се оказа недостатъчно време за постигане на краткосрочните цели, защото всички колеги в отдела буквално сме затрупани с рутинните задачи, свързани с документооборота. Въпреки тази ангажираност, подобрихме достъпа до публични данни на сайта на Общината, като вече регулярно публикуваме регистрите за издадените разрешения за строеж, въведените в експлоатация строежи и технически паспорти. Актуализирахме бланките на заявленията за извършваните услуги съгласно действащото законодателство. Оптимизирахме сроковете за извършване на част от услугите. Работя на отворена врата – тайни нямам.
Вторият Ви въпрос доказва общото неразбиране за функциите на главния архитект в Общината. В миналото общинските и държавни предприятия са проектирали, а главните архитекти са били под условна закрилата на министерството. Днес проектирането се извършва от частния сектор – проектанти и проектантски бюра съгласно ЗКАИИП. На главния архитект е забранено според чл. 230 от ЗУТ да работи по инвестиционни проекти на територията на Общината, в която е назначен. Главният архитект съблюдава за териториално-устройствените процедури, одобряването и съгласуването на инвестиционните проекти, издаването на разрешенията за строеж, незаконното строителство и други задължения според ЗУТ, независимо дали инвестиционната инициатива е на лица от частния сектор или Общината. Инвестиционните инициативи на Общини като нашата се реализират чрез строителните и правните отдели съгласно одобрената капиталова програма на Общината. Намесата на главния архитект в общинските проекти е законосъобразна по отношение на ревизията на техническите задания, целесъобразността и сроковете за изпълнение на общинските инвестиционни планове, но не и по изработването на проектите.
Кои бяха най-големите предизвикателства за Вас през изтеклата година? С какво Ви беше най-трудно?
Преди да отговоря на въпросите Ви ще ви дам „снимка“ на завареното в Общината в сферата на устройството на територията.
Община Елин Пелин не разполага с Общ устройствен план, което се явява хранителна среда за разработване на планове от по-ниско равнище при неясни условия и правила. Продължаването на работата „на парче“, както през последните 30 години и липсата на краткосрочни и средносрочни устройствени политики за развитието на територията, по примера на Столична община, неминуемо ще доведе, до: първо, неравнопоставеност на физическите и юридическите лица при реализиране на инвестиционни инициативи; второ, хаотично развитие на урбанизираните територии и екологичното им несъвместяване със земеделските, горските и защитените територии; трето, нецелесъобразно развитие и поддържане на техническата инфраструктура; четвърто, влошени условия за живеене и липса на реализация на дейности за приоритетно социално-икономическо развитие.
Общината няма кадастрална карта, а последните кадастрални и регулационни планове на населените места са разработени в края на 80-те години на миналия век. Застроителният план на гр. Елин Пелин е от 1985 г., а преди повече от 10 г. е разработен последният проект за Централна градска част на града, който не кореспондира с действителността. Селата Габра, Доганово и Петково нямат застроителни планове. Общинската администрация не работи с оцифрени данни, а с молив и рапидограф. Архивите са задръстени, а изискванията за по-бързо и качествено обслужване естествено - повишени. Очевидно през последните 10 години не е работено за разрешаване на тези проблеми.
А сега конкретно по въпросите Ви – предизвикателствата и трудностите продължават да са в сегашно време, а не в минало време, те ще продължат през следващите години и биха се категоризирали в следните насоки.
Първо – да се поддържа администрация с високо квалифицирани специалисти при ограничените ресурси – сложен въпрос свързан с мотивацията и икономическата конюнктура.
Второ – да се работи в партньорство с ДНСК, а не в конфронтационна среда.
Трето – да се работи за прекратяване на лоши практики, водещи до обезценяване труда на проектанта на местно ниво;
Четвърто – да се устои на постоянния „инвестиционен“ натиск - при липса на ОУП - за третиране на територията на общината като частна и неприкосновена, както се е работило до момента – на парче.
Несправянето с последните два проблема е гарант за разрастването на тумора в устойчивото развитие на Община Елин Пелин. Темата е широкоспектърна и дълга. При обществен интерес съм готов да участвам с моя екип в публична дискусия по тези въпроси.
Екипът Ви включва, както хора с продължителен опит в Общината, така и нови специалисти. Какво наложи търсенето на нови служители? И как се получава спойката?
Според японските модели за управление, за достигне до високо ръководно равнище един служител е необходимо да премине през всички нива по вертикала и през всички звена по хоризонтала, т.е. да е запознат на 100% с това как се произвежда крайния продукт на предприятието. Прилага се, условно казано, паралелен производствен процес, а не последователен, сиреч, всеки трябва да знае какво прави другия и би могъл да го замести.
Е, заварих, че в Община Елин Пелин този модел е неприложим за някои позиции. Това бе повод да се направят няколко структурни промени. Назначихме началник на отдела – арх. Стефан Цанков – колега с дългогодишен опит като районен главен архитект към Столична община. В последствие по независещи от нас причини се отвориха бездни – служители напуснаха по собствено желание, довеждайки до спазми в работата на администрацията. Това бе предизвикателство за нас. Решихме относително бързо проблемите. Назначихме главен инженер Св. Златарев, колега също с дългогодишен опит, който придвижи „задръстени“ от години преписки и подпомага дейността ми в области, които не са от моите компетенции.
Новите служители, част от отдела са арх. Пенчева и арх. Налбант, които от ден на ден се превръщат във все по-добри „универсални бойци“. При колегите с т. нар. от Вас „продължителен опит“ - инж. Атанасова и инж. Павлова, които ме подпомагат ежедневно и съм благодарен за това, се наблюдава обратната тенденция - концентрация на експертни познания в областта на строителния процес и териториално-устройствените процедури. В последното няма нищо лошо, но е твърде рисковано за оптималната работа на отдела и Общината при тяхно отсъствие.
Колегите от техническа служба са безупречни и пожелавам на най-дългогодишния служител в отдела Боряна Янкова, която претърпя наскоро травма, бързо възстановяване!
А дали има спойка? – това трябва да попитате тях…
Разкажете ни за това какво предстои да се случи? Кои са направленията в областта на архитектурата и градоустройството, които ще бъдат реализирани в близките една – две години?
Не бива жителите на Общината да имат свръхочаквания за архитектурния облик на населените места, защото това е свързано с необходимост от огромни финансови ресурси от една страна, а от друга – с повишаване благосъстоянието на обществото като цяло. Сама разбирате, че това са проблеми, които се решават на друго равнище в Държавата. В момента работим за стартирането на няколко процедури, а някои са в процес на реализация и са свързани с: благоустройството на централната част на града; художествено-декоративно оформление на входовете на града; развитието на терените около стадиона; изграждането на пристройка към Общината за по-доброто информационно обслужване на населението; санирането на болницата; пристройки и ремонти на някои обекти на социалната инфраструктура – детски градини и училища; велоалейната свързаност на населените места и пр. Не бих се ангажирал със срок за реализирането на тези инициативи, но хубаво е, че те намериха място във визията ни за развитие на Общината.
Национален проект, засягащ територията на Общината, е скоростната ж.п. линия, чийто парцеларен план беше разгледан на националния експертен съвет към МРРБ. Предвид постъпили възражения от жители на общината с колегата Павлова защитихме позициите на хората, свързани с обезщетяването и предвиждането на шумозащитни съоръжения и зелени пояси по трасето, където то преминава в близост до жилищни структури.
В частния сектор се запазва тенденцията за изграждането на складови и логистични бази предимно в урегулирани имоти извън населените места и изграждането на малки производствени предприятия в нови или съществуващи сгради в населените места. В гр. Елин Пелин предстои въвеждането в експлоатация на магазин от голяма хранителна верига съвсем скоро.
Работата във Вашата област изисква творчески подход. Вас лично какво Ви вдъхновява? От кого черпите идеи за работата си?
Архитектурната област е широко понятие – като медицината и правото. Работата на архитекта изисква творчески подход, ако е проектант. За работата на главния архитект творческият подход е противопоказен. Главният архитект е администратор, който подлежи на персонални административни санкции извън тези на Кмета. Законът за устройство на територията е лобистки закон и се изменя по няколко пъти в годината. Това наслоява допълнително напрежение в работата на отделите и в частност работата на главния архитект. Като че ли единствения творчески елемент в работа на главния архитект е да бъде добър медиатор между инвеститори, проектанти, консултанти, контролиращи органи, население и представляващите населението органи. В този смисъл черпя идеи и споделям опит с други колеги главни архитекти на общини и колеги от академичните среди. Вдъхновявам се от всички аспекти на живота, от всеки миг. Творческият подход също е широко понятие, нали?
Имате ли любим съвременен архитект? От кого сте се учил?
Харесвам творбите на Тадао Андо, но не бих го категоризирал като „любим“. Нямам кумири. Всеки индивид, имащ визии за бъдещето, е сам по себе си архитект. Невъзможно е да посоча моите учители, защото рискувам да пропусна някой. Тенденцията за учене през целия живот, т. нар. „Lifelong Learning“ вече не е теоретичен концепт от края на миналия век, а реална житейска потребност за оцеляване в бързо изменящия се свят. Уча се всеки ден от всекиго и от всичко. Уча се от поколенията и тяхната пъстрота в разбирането им за живота. Архитектите, като визионери, чиито продукти остават за идните поколения, сме пример за това дали се учим или не се учим, за това дали сме прозрели бъдещето или не, за това дали сме в полза на поколенията след нас или обратно – създали сме неизлечими язви.
Имате и академична кариера като преподавател в УАСГ. Какво Ви дава общуването със студентите? А какво взима?
Това е друга тема – невъзможно е студентите да взимат, те дават! Работейки със студенти се пренасям напред във времето. Студентите и докторантите ме вдъхновяват и чрез техните очи виждам това, което вероятно никога няма да видя – по обективни и субективни причини.
В заключение, да се върнем на нашата община. Какво трябва да се направи, за да изглежда градът ни, а като цяло и общината ни, едно подредено, привлекателно място за живеене? Каква е визията Ви за общината?
Най-важното, което трябва да се направи е да се одобри Общ устройствен план на общината. Установих, че поради насложени комплексни пластове във взаимоотношения между заинтересованите страни при изработването на проекта за ОУП е невъзможно приемането му във вида, който беше разпространен сред обществеността като предварителен проект, защото получихме стотици предложения за промени и възражения преди разглеждането му на експертен съвет. Благодаря на всички физически и юридически лица за проявената активност.
Когато се приеме ОУП, е необходимо да се започне работа по Подробните устройствени планове на големите населени места. Да се работи за цифровизиране на графичните данни като цяло и същите да бъдат споделени за обществен достъп. Трябва да се работи по ясни правила – да се създадат и актуализират местни нормативни актове, отнасящи се до управлението на строителните отпадъци, контрол на строителството, художествено-естетически правила и др.
Ускореното решаване на тези задачи би било реализуемо в дългосрочен план, единствено и само при значителни трансформации в нагласите, очакванията и убежденията на всеки жител на община Елин Пелин. Подреждането на този ребус би гарантирало повече инвестиции, а оттам – повишаване стандартът на живот и относителна финансова независимост на Общината.
Дали градът и общината ще бъдат подредено и привлекателно място за живеене зависи предимно от самите нас.