|
|
Европейско континентална климатична област
Европейско континенталната климатична област обхваща Северна и Средна България (без Черноморието) заедно с прилежащите им планини.
Тя е в най-тясна връзка с източноевропейските райони и същевременно е отдалечена от Средиземно море и не се чувства осезателно смекчаващото климатично влияние на последното.
Поради това климатът в тази област носи типичните белези на източноевропейския климат: сравнително студена за съответната географска ширина зима и относително горещо лято, като средната годишна амплитуда на температурата е предимно между 23 и 240, а на места достига до 250.
Максимумът на валежите е през лятото, а минимумът през зимата, като амплитудата в годишния ход на валежите (разликата между лятната и зимната им сума) достига до 15-25% от годишната им сума.
Главно по направление север-юг в европейско континенталната област се забелязват редица изменения в климатичните условия това обуславя разделянето и на две подобласти: умерено континентална и преходно континентална.
Умерено континентална климатична подобласт
Обхваща Северна България и западната част на Средна България, т.е. общо взето, северната половина на частта от европейско континенталната климатична област, която влиза в пределите на нашата страна.
В тази климатична подобласт континенталният характер на климата е най-добре изразен.
Зимата тук е най-студена в сравнение с всички останали низини в страната, а лятото е горещо поради преобладаването на субтропични въздушни маси от по-южните географски ширини или формирани на място под въздействие на силното лятно слънце.
Съобразно условията на релефа, надморската височина и положението спрямо планинските системи, умерено континенталната подобласт се разделя на 7 климатични района със специфични топлинни условия и условия на овлажнение.
Характерен за територията на общината е един от тях.
Климатичният район на високите полета на Западна Средна България за разлика от останалите райони представлява не непрекъсната част от нашата страна, а отделни котловинни полета, разположени в западната част на Средна България и ограничени от множество ниски и средно високи планини.
В топлинно отношение зимата в района е също така студена, както и в Дунавската равнина, обаче лятото е значително по-хладно.
Характерни за климатичните условия са късните пролетни и ранните есенни мразове, които са следствие от котловинния характер на терена.
Годишният ход на валежите в този район има подчертано континентален характер.
Максимумът е през юни, а минимумът - през февруари.
При това разликата между летните и зимните валежни суми е средно около 15% и се доближава по стойност до тази в Дунавската равнина.
В климатично отношение района на Общината попада в умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област или по-конкретно в климатичния район на високите полета в Западна Средна България.
За формирането на климата на общината влияят два основни фактора:
Котловинният характер на Софийското поле играе съществена роля по отношение подчертаната континенталност и създаването на инверсионни състояния.
Преобладаващият северозападен пренос на силно трансформирани океански въздушни маси, идващи от Северозападна Европа, идващите от север - североизток континентални въздушни маси и проникващите от юг топли тропични въздушни маси.
Във връзка с географското положение и котловинния характер на територията, продължителността на слънчевото греене за равнинната част (котловинното дъно) е между 1976 и 2015 часа.
Във височина с увеличение на облачността, слънчевото греене намалява до 1990 часа на в.Мургаш.
За изясняване на годишния ход на по-важните климатични елементи - температура и валежи са използвани 40 годишни усреднени данни от метеорологичната станция в гр. София.
Средна месечна и годишна температура на въздуха
Таблица № 1
Данните от таблицата показват, че средната годишна температура е сравнително ниска и че най-студените месеци през годината са януари и февруари - в някои случаи температурата пада до -20°С.
Не са изключени и резки понижения на температурите през пролетта и есента.
Като най-топли се очертават месеците юли и август.
Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен - октомври.
В района на община Елин Пелин съществува опасност от късни пролетни и ранни есенни слани - през втората половина на месец май и през първата десетдневка на месец септември.
Основна причина за това е котловинния характер на релефа.
Средна месечна и годишна сума на валежите в мм.
Таблица № 2
Разпределението на валежите през годината по месеци и сезони е неравномерно - ясно изразен континентален климат.
Количеството на валежите е най-голямо през юни, а най-малко - през февруари и септември.
Разликата между летния максимум и зимния минимум е повече от два пъти.
Средната годишна сума на валежите е под средната за страната.
Валежите от сняг са в периода ноември - април.
Това разпределение на валежите подчертава типичния умереноконтинентален характер, със зимен минимум и вторичен такъв в края на лятото и максимум в началото на лятото.
Преобладават западните и северозападните ветрове, а през пролетта - източните.
Котловинният характер на територията обуславя висок относителен дял - около 40 на сто тихо време за равнините и предпланинските части, което за планинските рязко намалява до 3,3 на сто за в.Мургаш.
В сезонен аспект климатът на общината може да се определи така:
Зимата в Софийската котловина е най-студена и има сходство с характера й в Дунавската равнина.
Пролетта настъпва последна в Софийското поле в сравнение с останалата част на страната.
Лятото е сравнително по-хладно отколкото в другите непланински райони на страната.
Есента е значително по-топла от пролетта, а в някои случаи и от лятото, когато максималните месечни температури са били през септември, а не през юли. |
|
|
|
