Община
Елин Пелин

В духа на приятелството и взаимното уважение между България и Унгария, нашият сайт представя информация за значението на Деня на българо-унгарското приятелство.

Денят на българо-унгарското приятелство бе гласуван от унгарското Държавно събрание по инициатива на българската общност в Унгария, която по този начин желаеше да изрази своята признателност за това, че потомците на заселилите се в различни области на Австро-унгарската монархия градинари от България, днес съставляват една историческа общност, превърнала се в органична част от унгарското общество.

В Унгария живеят 13 официално признати етнически общности, една от които е от българска народност, която поддържа своите културни и стопански традиции, разполага с образователен и културен център, двуезична детска градина и школа за езиково обучение в Будапеща, като общността разполага, също така, с републиканско и местни самоуправления. За съхранението на тяхната идентичност значителна роля играе Дружеството на българите в Унгария и църковната общност на Българската православна църква в Унгария.

Народният представител и говорител на българското малцинство в унгарския парламент Симеон Варга внесе предложение през октомври 2015 г. за определяне на Ден на българо-унгарското приятелство, който да се превърне в традиция. През есента на 2016 г., годината, когато църковната общност на Българската православна църква в Унгария отбеляза своята 100-годишнина, унгарското Държавно събрание обяви 19-ти октомври за Ден на българо-унгарското приятелство, в знак на почит към общата ни християнска вяра и за ознаменуване на тясното приятелство и сътрудничество между нашите народи. След унгарския парламент и българското Народно събрание постави в своя дневен ред този въпрос. На 15 септември 2016 г. 19-ти октомври бе единодушно провъзгласен за Ден на българо-унгарското приятелство. Няколко дни по-късно със същото решение излезе и унгарското Държавно събрание.

Този празник прави още по-тесни нашите традиционно добри, най-вече културни, образователни и научни връзки. Така взаимно бе гласуван 19-ти октомври, денят на Свети Йоан Рилски Чудотворец, светеца на православната църква, покровител на България и основател на Рилския манастир. През XII-ти век ние, унгарците, също се докосваме до светеца. При управлението на византийския император Андроник I-ви от 1183 до 1185 г., по време на похода на унгарския крал Бела III-ти срещу Византия, негови войски навлизат в намиращите се под византийско управление български земи, откъдето отнасят със себе си мощите на светеца в Унгария.

Съхраняваната в Естергом реликва извършва много чудеса. Според легендата епископът на Естергом забранява преклонението пред Свети Йоан Рилски, тъй като не го считал за светец, което отрича и публично. Малко след това свое разпореждане епископът онемял и, едва след като се покаял и докоснал светата реликва, успял да възвърне говора си. Това достигнало до знанието на Бела III-ти, който като видял чудото, върнал обратно в Сердика през 1187 г. светите мощи, обличайки в златен и сребърен обков кутията, в която били съхранявани, в знак на своята почит и приятелство. По случай празника, през октомври 2016 г., първо в Унгария в Базиликата в Естергом, а после и през 2017 г. в София, в Храм „Света София“ бяха открити паметни плочи, с еднаква форма и текст, в памет на Деня на приятелството.